fallback

Ниските лихви отслабват финансовата система и реалната икономика

Икономически модел, който зависи от потреблението и инвестициите, подхранвани от прекомерното заемане, е неустойчив

08:20 | 26.09.19 г. 14
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Отслабващата икономическа перспектива и засилващият се политически натиск тласкат централните банки към по-агресивни неконвенционални парични политики. В същото време нарастват опасенията, че подобни стъпки, особено отрицателните лихви, всъщност застрашават стабилността на финансовата система. Те рискуват да предизвикат опасни реакции на кредитните пазари и в реалната икономика, където ефектите от втори и трети ред са трудни за предвиждане или контрол.

Както показа опитът на банките в Япония и Европа, процесът следва предсказуем модел, пише Сатяджит Дас за Bloomberg.

Ниският растеж, ниската инфлация, под потенциалния БВП, безработицата и недостатъчната заетост - съчетани с финансовата нестабилност, особено волатилните цени на активите - подтикнаха централните банки да понижат лихвите под нулевата граница. Целта е да се стимулира заемането, за да се финансират потреблението и инвестициите, като по този начин се постави началото на цикъл на самоподдържащ се растеж.

Обикновено обаче отрицателните ставки не се отразяват напълно в реалните лихвени проценти. Регулациите изискват банките да поддържат клиентска депозитна база. Страхът от загуба на клиенти кара банките да не намаляват прекалено много депозитните ставки. Досега в Европа само големи корпорации са изправени пред отрицателни проценти, което означава, че им коства да поддържат депозити.

Тъй като лихвените маржове се свиват, а печалбите са под натиск, банките повишават таксите или се обръщат към други мерки за приходи, за да увеличат финансовия си резултат. Това поддържа относително високи реалните разходи по заемите, подривайки целия смисъл от политиката на отрицателни лихвени проценти.

Докато икономиката продължава да къкри, отчаяните регулатори намаляват лихвите все повече и повече. Доходността на държавните облигации е на все по-отрицателна територия, като кривата на доходност се сляга. Банките, които държат значителни суми държавен дълг, виждат как печалбата им намалява още повече.

Слабите печалби от своя страна оказват влияние върху цените на банковите акции и поставят под съмнение бъдещите дивиденти, обратни изкупувания или капиталова възвръщаемост. По-слабите финансови институции изпитват затруднения с финансирането. На практика всички се сблъскват с по-високи разходи по заемите.

Това порочно намалява размера на наличния кредит, което отново понижава потреблението и инвестициите. Като се има предвид, че банковите плащания представляват значителен източник на доход за инвеститорите, страховете от свиване на дивидентите усилва унинието. Вместо да стимулират икономиката отрицателните лихви увеличават несигурността за бъдещето. Домакинствата, притеснени от спестяването за пенсиониране и други цели, харчат по-малко.

Забавящият се растеж увеличава броя на необслужваните заеми. Това допълнително ерозира печалбите на банките и намалява кредитирането. Освен това увеличава разходите за заеми на банките, което води до по-високи кредитни маржове за кредитополучателите.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 19:10 | 13.09.22 г.
fallback